автор:Албена Безовска
снимки: Ансамбъл „ХОРО“
Най-рано започват своите приготовления за Великден момите. Народните песни разказват как рано напролет те садят в своите градинки цветя, на които „поръчват” да разцъфнат точно за Великден. От тях ще сплетат празнични китки и ще ги даряват заедно с „писани” яйца на своите избраници в знак на любов. Месеци наред преди празника, момите имат още едно важно приготовление. Те се стараят да ушият и избродират най-красивите и пищни нови премени. Обичаят е да приготвят по една нова дреха за всеки от трите празнични Великденски дни. Така те ще се представят в най-бляскавия си вид на големите Великденски хора. Тези хора са кулминацията на празника и са най-голямото ритуално и всеобщо веселие за цялата година.
Когато наближи Великден, и семейните жени
започват приготовления. Дни наред те грижливо събират яйцата за боядисване.
Приготвят и багрилата – традицията е различните цветове да се извличат от билки
и цветя. Най-старинният източник на червена боя бил риганът, събран и изсушен
почти година преди това на Еньовден – празника на лековитите растения. Жълтата
боя се извличала от орехови листа или кори от ябълка. Зелената боя – от прясна коприва.
Освен в основния червен цвят, в българската традиция яйца се боядисват и в
цветовете на дъгата.
Вярва се, че яйцата, снесени на Велики четвъртък и боядисани в червено,
придобиват магическа сила – те пазят хората от болести, магии и злини. Ето защо
първо те се топват в червената боя. И още преди да е изсъхнала напълно боята,
майката тръква с първото боядисано яйце бузите на децата, на момите и младите
снахи – за да са здрави, бели и червени през годината.
После първото червено яйце се оставя пред домашната икона чак до следващия Великден и се използва в различни лечителски практики. Заради предпазващата им сила, момите някога носели по едно червено яйце в пазвата си от Велики четвъртък до самия Великден. Все същата вяра откриваме и в традицията червено яйце да се заравя в нивите – за да ги пази от градушка и да им донесе плодородие. Стопанката отнася червено яйце и при домашните животни и бубите – за да осигури и за тях магическа закрила и родовитост. Български обичай е преборването, чукането с яйца на Великден. Онзи, чието яйце издържи без да се пукне, ще е най-здрав и силен през годината.
Има още един важен обреден елемент – великденските хлябове. Те имат различни форми и големини. Но най-важното е, че в тях се вплитат яйца – бели и шарени, по едно или няколко. Тези обредни хлябове също са ценен великденски дар – те се носят на най-почитаните роднини и на кумове. Даряват се на децата, които в празничните дни обикалят къщите с благопожелания. Такива хлябове има на празничната трапеза у дома. В тях сякаш самото слънце е приземено в житна нива – още един знак за очаквано плодородие и благоденствие през започващия нов земеделски цикъл.
Това е основното послание на всички древни ритуали, които живеят и до днес, вплетени в християнската обредност, посветена непосредствено на Христовото Възкресение.
Leave a Reply