Народните обичаи, традиции, музика и танци, колкото и далечни да ни се струват, носят духа на общност, която обединява хората, всеки със своя темперамент и характер. усещането за хармония в българските хора е това, което впечатлява особено чужденците у нас и по света. Когато играят хоро хванати за ръце, всички правят заедно стъпки по определени правила, но и всеки проявява своя темперамент. Вероятно това помага на хората да утвърждават мисленето в общност и възможността да имат свой принос към общото забавление.

Повече от забавление

„Танцът хоро не е само забавление, а много повече, той ни е помогнал да се запазим като българи през вековете.”, казва Дария Михалкова, която заедно с брат си Митко поставят песните и хората, които се играят в техния фолклорен ансамбъл „Хоро”. „Опитваме се да запазим българщината, но много млади хора са откъснати от българските си корени. Все пак днес има ренесанс на фолклора в клубовете и групите за хора и танци.”, обяснява тя. Младата жена е председател на ръководството на читалище „Свети Свети Кирил и Методий” в софийския квартал „Модерно предградие” .


Всеки човек носи различна душевност и възприема по различен начин нашия фолклор. „Във всяка етнографска област има елементи, които те докосват и предизвикват у теб желание да изтанцуваш нещо.”, обяснява Дария и допълва: „Подготовката на Добруджанско или Тракийско хоро изисква много повече усилия за един хореограф от Шопската етнографска област например. 3а един шоп е по-трудно да изиграе от душа и сърце хоро от друга етнографска област.”

Фолклорът сближава хората

Фолклорът сближава хората по области, казва Дария,

и посочва, че в Северна България има власи, чиито хора приличат на румънските, говорът им също е влашки. Хората от двете страни на границата ни с Гърция също имат сходни фолклорни песни, танци и обичаи. „Хората

в етнографската област на Шоплука носят сходен фолклор, по това си приличаме със сърби и македонци. С тях имаме подобни носии, близки по звучене песни и хора, преплитат се обичаите.” В днешно време обаче недобронамерената политика учи хората на враждебност. „Младите македонци говорят, че някога Македония била под българско робство. При старите няма такова нещо, про- блемът е, че на младите се преподава такава история. Преди години сме ходили на фестивали в Македония, гостували сме в техните домове, те у нас и не е имало такова разделение. Не може да създаваш изкуствено история и да очакваш уважение. Това е учене на враждебност.”, според младата жена.

Автентичният фолклор е на мегдана Автентичният фолклор, по думите и, е различен от този, който се танцува в групите по народни танци. Той съществува само на мегдана в селото. При него няма нужда да се съобразяваш с хореографското виждане, с това как изглежда танцът или как да се държиш, за да види публиката твоето изпълнение. Съвременните народни танци и възстановките на обичаи се изпълняват с идеята да бъдат показани пред публика. В момента, когато автентичният фолклор бъде изнесен от семейството или общността, той се променя значително .



Копривщица пази народния фолклор Все още има села в България, където обичаите се спазват както са били едно време, отбелязва Дария. Играе се неделното хоро, хората се обличат в празнични но- сии и отиват на мегдана без да се интересуват дали има публика и сцена. Копривщица е едно от местата, където все още може да се види възстановка на автентични обичаи, според Дария. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица, в местността Войводенец, се провежда веднъж на 5 години, следващият ще бъде през 2020 г. На 7 сцени се представя само автентичен фолклор. Всяко село представя свои обичаи, хумора си, музика със стари инструменти като гъдулка, бърдуче, кемане. Дори в две съседни села един обичай може да се прави по различен начин. Хората са искали да се отличават и да правят нещата по-добре от другите в съседното село.

Внимание към културата

Съвременното значение на думата „чалга” е опорочено, по думите на Дария. Едно време „чалгаджия” са наричали най-добрия музикант в селото. В Пиринска област има песен „3асвирете чалгии”, която е нарицателно за желанието на хората, най-добрите музиканти да засвирят българска фолклорна музика. Изразът „Варненски кючек” не означава да се хвърлят гюбеци, това е красиво българско хоро в ритьм 9/8.

Хората в ансамбъла на Дария и Митко са самодейци, събират се на репетиции вечер след работа, обединени от обичта към българските народни песни и танци. Многобройни са участията им в различни фестивали, конкурси, гостyвания из страната и по света. Събират се вечер, за да се повеселят и да се отърсят от напрежението след ра- бота. За повечето играта е станала потребност от релакс, добро настроение, радост и отдаденост към българските народни ритми. Дария и Митко ръководят няколко групи в София, Перник и в Божурище.

Не бива

Не бива да губим фолклора си

В София се събират в читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ в „Модерно предградие”. Имат обаче и предизвикателства. Въпреки необходимостта от ремонт на читалището, средства за това няма.

Търсят непрестанно възможности да кандидатстват за финансиране за участия във фолклорни фестивали по столичната програма за култyра и от национален фонд „Култура”. Читалищното ръководство е разглеждало всички налични възможности за подпомагане, засега обаче финансирането на ремонтни дейности остава със собствени средства чрез издръжка от участниците в часовете по танци и други изкуства.

„Не бива да ryбим този фолклор, защото един ден той ще ни трябва“, категорична е Дария. Според нея танците могат да влияят положително при някои болестни състояния и неразположения като отпадналост или главоболие, те могат да бъдат повлияни положително с танците. Имало е случаи, когато хора се чувстват значително по-добре след часовете по танци, отколкото преди тях.


Лилия АЛЕКСАНДРОВА

Агрозона Брой 89, 2019 г.

Leave a Reply